Фобията от напълняване съсипва приятелствата ми с жените

Моята история започва като много други: Ражда се момиче. Момичето пораства, гледайки жената, която обича най-много, да се бори със собственото си тяло, наказвайки го за това, че не е достатъчно слабо. Тя пробват трудни диети, екстремни упражнения, абсурдни ограничения на калориите и дори прибягват до “магически” хапчета и отвари. Въпреки това, независимо какво опитват тяхното отслабване е непостоянно и никога достатъчно. Докато момичето достигне пубертет тя намразва собственото си тяло и цикъла се повтаря. Но не винаги. Ето къде моята история се променя.

Заради моето искрено убеждение, че трябва да съм слаба,

травматичните събития от живота ми превърнаха една диета в хранително разстройство.

Преди да го разбера, бягах полумаратони, ограничавах калориите и имах проблеми със склонността към преяждане. Продължих почти година, докато не счупих крака си от прекалено много упражнения. Осъзнах, че вече не контролирам чудовището и открих специалист по психично здраве, който специализира в областта на хранителните разстройства.

По време на възстановяването качих над 18 килограма — достатъчно, за да ме изпрати от границата на наднорменото тегло към затлъстяването. Самото нещо, от което се страхувах най-много, стана моята реалност. За щастие, с помощта на моя терапевт и много упорита работа започвах да виждам, че “мазнината” е просто дума. Научих се, че мога да бъда красива, уверена и щастлива във всякакъв размер.

Проблемът е, че моето самоприемане не означава, че останалите ще разопаковат техните собствени връзки с

фобията към надебеляване и културата на диетите.

Първоначално се страхувах, че партньорът ми вече няма да ме счита за секси, ако знае, че завинаги бих могла да остана с този размер. И все пак, обичането на собственото ми тяло сякаш възпламеняваше сексуалния ни живот по начин, по който моята слабост, подхранвана от ненавист към себе си, никога не е имала. Тревожех се да се ориентирам в свят, който не успя да покаже позитивни представи на пълнотата в поп културата, но успях да намеря много пълни дами, които живеят добре.

Онова, с което никога не съм очаквала да се боря, е фобията към надебеляване на моите приятелки и повторното включване на всичките ми стари страхове, че съм недостойна и не заслужавам.

На жените често се казва, че мъжете и медиите са виновни

за нереалистичните стандарти за красота. Това е само частична истина. Хората, които са възприели и повярвали в тези послания, правят всичко, за да поддържат вярват в тях. Те често са жени.

Опитвала съм да анализирам собствената си фобия към надебеляване, да премахна стигмата от думата “мазнина” и да се освободя от диетата. Но когато се обръщам към жените около мен и им казвам, че се чувствам неудобно след осъдителния коментар, който току-що са направили за собственото си тяло или за това на друга жена, или когато ги помоля да престанат да използват думата “дебел” по унизителен начин, те най-вече стават отбранителни и ядосани.

Преди няколко седмици бях навън с група приятели, с които разменяхме истории на ужасите за бившите. В отговор на една особено ужасна история една от жените каза, че се надява въпросният бивш сега да е дебел.

Дали мазнините са най-лошото нещо, което можем да желаем на човек?

Не мога да ви кажа колко много разговори съм имала относно жени, обвинявани, че носят дрехи, които “не трябва”, заради теглото им. Кой казва, че не могат да носят нещо, което им харесва и ги кара да се чувстват добре? Може би те не се обличат, за да може тялото им да бъде консумирано от друг.

Една моя слаба

приятелка редовно ми казва колко противна и “дебела” се чувства,

като третира двете думи като взаимозаменяеми. Понякога се чудя какво трябва да мисли за тялото ми, ако нейното е толкова нежелано. Въпреки че тя е предимно възхитителна личност открих, че прекарвам по-малко време с нея и с нейната себеомраза.

Някои от най-скъпите ми приятели и членове на семейството са лични треньори или работят за уелнес компании, които се фокусират върху загубата на тегло. През годините те периодично ме канят да опитам техните продукти и системи. Всеки път, когато го повдигнат на въпрос, се чувствам сякаш ми казват, че аз не съм достатъчно добра.

Със сигурност искам да загубя няколко килограма,

в смисъл, погледнете ме, нали ?!

Дори когато не става дума за мен, те споделят неща от социалните мрежи с цел да окуражат хората да купуват техните продукти. Понякога сякаш казват “Мразиш тялото си? Нещастен си в собствената си кожа? Ти си дебел човек? Мога да ти помогна с това!

Да си слаб и втален е чудесно също, но само ако мотивацията се изравни със здравословните ти цели, не идва с цената на намалената ти самооценка, не задържа идеята това, че да си дебел е непременно гадно.

Като резултат на всичко това и в усилията ми да се защитя трябваше да поставя ментални и емоционални стени с хората, които обичам най-много.

Фобията към напълняване и диетичната култура проникват в нашето общество, в нашите вярвания и в нашия език. Посланието е ясно: да си дебел е грозно, да си слаб е добре, ако си с наднормено тегло, това е само защото ти липсва самодисциплина.

Все пак е предизвикателство да обичаш собственото си тяло,

когато жените, които обичаш и на които се възхищаваш, тези, към които се стремиш не могат да приемат собствените си великолепни тела или да престанат да поддържат нереалистичния идеал за слабите.

Това, което те не осъзнават, е, че осъдителните коментари, които правят за другите или тях самите, ми казват точно какво мислят за моето тяло. А не толкова отдавана животът ми буквално зависеше от това да се науча да обичам тялото си.

Затова, моля, знайте, че когато оспорвам вашата фобия към надебеляването и ангажираност с диетичната култура, аз само продължавам да се опитвам да спася живота си. А ако умеете да слушате, то може да ви помогне и да се освобoдите.

Това е истинска история. Разказана е тук. Преведохме този текст, защото вярваме, че никой не трябва да бъде каран да се чувства по този начин от околните. Независимо от килограмите си.