Автор: Руслана Пумпалова
Сякаш най-много вълнение носи подготовката за първи клас и затова Руслана Пумпалова от нашия екип психолози и психотерапевти написа най-важното, на което родителите трябва да обърнат внимание.
За родителите подготовката за училище също тест за „родителска готовност“. За да ги подкрепим, искаме да подчертаем, че необходимите развити умения на децата на прага на първи клас не са абсолютни – всяко дете е индивидуално в своето развитие и потенциал.
Какво означава „училищна готовност?“
Специалистите, ангажирани в работата с деца приемат, че т.нар. „училищна готовност?“, включва три компонента: личностна, интелектуална (когнитивна) и социална готовност.
На разбираем език:
Ако попитате детето как си представя първи клас, ще можете да разберете повече за личностната му готовност. Най-общо казано, дали в представите му училището е нещо положително, дали подхожда с любопитство и желание към него.
За да бъде тази нагласа положителна, решаващи са:
- Нагласата на семейството към училището и как се говори на детето за него. Например, ако вътрешната нагласа и емоция на родителят е положителна, тя би могла да звучи така: „В училище ще научиш много, различни, интересни неща. Повече, отколкото в детската градина (ако детето посещава градина). Сега вече си по-голяма/a и умееш повече неща, затова и преминаваш на по-високо ниво. Ще се запознаеш с много нови деца. Ще имаш нова учителка, която ще ти преподава по различните предмети.“
- Отношението на семейството към знанието: ако семейството възприема и говори за знанието, ученето и любопитството като за ценност, без излишен натиск, тогава най-вероятно и детето ще е любопитно и жадно да направи стъпка към училището като към „храм на знанието“. Това е нещо като атмосфера, която цари в дома и детето я усеща. Ако родителите я носят, детето ще я възприеме.
- Нагласата към училището и знанието, формирани в детската градина. В общия случай, ако детето се е занимавало с удоволствие и желание по предметите в детската градина, то по-скоро фантазира за училището като за едно хубаво и интересно място, където ще усвои допълнителни интересни знания и ще увеличи компетентността си.
- Отношението на семейството, а оттам и на детето, към учителския авторитет и училищните правила: разпознава ли детето учителя като авторитет и готово ли е да приеме правилата, наложени в училището и класната стая? Тук може да има съществена разлика между децата, които са посещавали детска градина и в значителна степен са свикнали на определени правила и ред, и тези деца, които са били до този момент възпитавани и обучавани основно у дома.
- Нивото на емоционална регулация, съответна на възрастта. Този фактор зависи до голяма степен от личността на детето, но не по-малко важно е доколко семейството е създало правила и спокойна среда, които да спомагат детето в процеса на структуриране и умения да удържа силните емоции – гняв, тъга, страх, и да им придава социално приемлив израз.
Необходимите изисквания за интелектуална (когнитивна/умствена) готовност са свързани с конкретни умения, които ще бъдат необходими на детето, за да изпълнява чисто учебните си задължения.
- По-продължителна концентрация и внимание, за да успява да задържа фокус по време на часовете и да вниква в задачите.
- Умения на фината моторика, които в детската градина и у дома са се изграждали под формата на рисувателна дейност, оцветяване, рисуване на прости геометрични фигури, изрязване, чертаене на линии. Те са базата, въз основата на която детето ще се учи да изписва буквите и цифрите от ден първи.
- Необходимите умения за аналитично и логическо мислене: да отличава голямо от малко, видове и родове (общо и частно), умение за изграждане на причинно-следствени връзки.
Социална готовност:
- Готовността на детето да приеме (за децата, които са посещавали детска градина – да надгради) готовността си да бъде партньор на останалите деца и на учителите – в игрите, в учебната дейност, в общуването. От друга страна обаче, детето трябва да има умението не само да се сработва, но и да се отстоява, когато има различно мнение и нагласа. Да умее да казва „не“ по социално приемлив начин, да заявява собствените си желания, без да обижда и пренебрегва останалите. Това е комплекс от умения, които продължават да се изграждат и в училищна възраст.
Най-важното е да се подкрепя детето в това да желае да постъпи в училище като следваща важна и вълнуваща стъпка в неговия живот, да цени знанието, но това да не се случва на цената на излишен натиск и несъответни за възрастта и връстниците умения.
Вярата и подкрепата на родителя в тази възраст все още е най-ценното, което детето може да получи, за да се развива по най-добрия начин.
Руслана Пумпалова е завършила магистратура „Детско-юношеска психология – диагностика и консултиране“ в Софийския университет. Тя е част от екипа на Психодраматична работилница.
