На какво учат анимационните филми?

На какво учат анимационните филми?

Могат ли момичетата да започнат да целуват жаби в реалността и това да не крие риск от заразяване със салмонела? Може ли морската вещица да направи така, че досегът с морето да стане страшен? Трябва ли да превъртаме романтичните сцени на Царя Лъв с неговата Лъвица? А какво да кажем за други анимационни филми? Например, допустимо ли е Бъкс Бъни да разкрива половите си органи в някои сцени? Как ще Ви се стори фактът, че и свещеникът на кораба, които почти бракосъчетава принца и вещицата във филма “Малката русалка”, демонстрира “мъжеството” си на моркатата шир, както и на още по-широката зрителска аудитория? Възмутени или не, продължаваме да Ви “филмираме”.

Има анимационни филми, които всяко поколение познава.
Така е. Какви несъзнавани послания оставят те? Нужно ли е да си даваме сметка, че за да осигурим излитането на къщата си в реалността, са необходими около 9.4 милиона балони (с цялата условност на цифрата), а не както се случва в анимационния филм “Up”? Колко буквално възприемаме посланията? Бихме ли могли да ги осмисляме като метафори и да се интересуваме от символичното им съдържание?

А, можем ли?
Темата е по-обширна от света на анимационните филми на Disney. Но да се опитаме да сложим някои начални надписи в размишленията.Човешкото бебе се ражда в пъти по-безпомощно от сина на Царя Лъв. Всъщност трябва да признаем, че нито едно животно в природата не започва живота си по-безпомощно от него. То няма никакви вътрешни концепции за “добро”, “лошо”, “страшно”, “смело”, “реално”, “нереално” и т.н. В началото на своя живот то дори не може да разбере, че е различно същество, имащо собствени желания и нужни, съответно съществуват и други, които също имат такива. Доста драматично, може би по-драматично и от момента, в който мащехата заключва Пепеляшка и нещата зависят от “говорещите мишки”.

Срещата със света на “Disney” е възможност.
Чрез персонажите децата биха могли да оформят несъществуващи до този момент концепции, бидейки в сигурна среда. Целувката с жабата би могла да означава, че заобикалящото ни в реалността не винаги е такова, каквото изглежда. Както и че светът може да включва безброй приключения и вълнуващи игри, но може да означава и среща с пирати, също като Питър Пан. Морската вещица може да е персонаж, който олицетворява страховете, предизвикателствата, но и себеотстояването, съзнателните усилия, които ще доведат до целта. Ето още една възможност детето да разбере, че не всичко се получава даром. Животът не винаги е добрата фея, която по презумпция прави от тиквата каляска и от канализационните мишки коне. Всеки въпрос отваря сякаш пещерата на Али Баба и за наша изненада, а защо не и радост, там блестят още въпроси. Щъркелът ли донесе Симба? Защото дори и SpongeBob не може да изтрие потта от неудобните въпроси.

Това са въпросите от живота.
Децата първи ги задават. Когато гледаме “Лейди и Скитникът” нима разбираме, че кучетата могат да обичат?! Или разбираме, че Любовта си струва риска, че пред истинската Любов всички са равни — кучетата стават хора и хората стават кучета. Не е ли красиво и будещо наслада да видим отношения, в които мъжът е Мъж, а жената е Жена. Това са няколко глътки чай от чашка от сервиза на Звяра, които може би ни карат да обичаме не само Красавицата, но и красивото. А защо да не приемем, че у всеки един от нас живее малък или голям Звяр, който обича да танцува валс и намира смисъл единствено в Любовта. Да мечтаем и да предвкусваме е способност, която ни помага не само да порастваме, а и да израстваме. Последното е като Джинът от лампата — никой не знае колко голям може да бъде…