Физическата болка ме разсейва от тази в мен

Физическата болка ме разсейва от тази в мен — в капана на самонараняването

Приятно ми е, Жизел. Да, като Жизел Бюндхен.
Точно така, на нея ме е кръстила майка ми. Голямата мечта на мама е да бъде модел. Тя наистина е много красива. Но е ниска, което се оказва проблем и никога не успява да се реализира. Естествено, че щом се раждам, прави всичко възможно да успея поне аз. Откакто се помня съм по конкурси.

Които вървят добре със самонараняване.
Имам хиляди фотосесии, ревюта. Мислите, че е достатъчно как изглеждаш. Това е голяма заблуда. За да се наложиш на чуждестранния пазар трябва да знаеш езици. Отделно са обученията за модели, сценична реч и поведения. Всяка секунда извън училище беше вложена в това.
Но сега се чувствам като бабичка на поне 80.
Усещам, че в мен има една празнина. Опитвам да я запълня, изяждам всичко, което намеря в хладилника. После усещам как всичко това ми се лепи. Мазнината става част от тялото ми и се превръща в част от мен самата. Отивам в тоалетната и започвам да повръщам, докато не се изчистя от всичко мръсно в мен.
Олеква ми, но само за малко.
Другият начин да ми олекне е да направя така, че да изпитвам физическа болка, която ме кара да не усещам тази в мен. Малки порязвания са достатъчни, но трябва да е на места, на които няма да се вижда от стилистите и фотографите. Последно открих, че по окосмената част на главата не се забелязва. Дори фризьорите не обръщат внимание на самонараняването.
Добра съм, а?
И не, не съм щастлива. То няма и кой да ме зарадва. Любов? Не ме разсмивайте.
Може ли да се има доверие на мъжете. Моят баща например никога не се е интересувал от мен. Майка ми казва, че така е по-добре — даже да не знам кой е. Тя не пожела да говори за него. А и аз никога не съм попадала на свестен мъж в живота си. Винаги драми, скандали, проблеми. Самата любов е самонараняване. Последният ми посягаше. Може би като нямаш баща и не можеш да различиш добрите от лошите мъже. Знам само, че попадам на идиоти и това е. Какво искам, как да го постигна — нямам ни най-малка идея. И не заслужавам да ми се случи нищо хубаво.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *