Любомира Манчева

Любомира те пленява с очарователен поглед и неповторим хъс за действие. Енергията, която носи остана с мен дълго след края на срещата ни. Психолог, психотерапевт, хипнотерапевт, семеен консултант и психодрама терапевт. От 8 години е част от “Психодраматична работилница” и участва в разработването на “Живот на килограм”. 

Как стартира твоят път в света на психологията?

Първоначално учех нещо съвсем различно и всъщност в университета попаднах на една обява за група за личен опит чрез психодрама. Тогава, разбира се, нямах представа за какво точно става въпрос, но бях във фаза, в която постоянно търсех нови начини да опознавам себе си и да се развивам. Спомням си, че идеята за тази група ми заприлича на театър (аз обичам дълбоко театъра) и така – записах се в група по психодрама още преди да имам каквото и да било общо с психология. Групата продължи 1 година, а на мен ми ставаше все по-интересно да опознавам себе си, но същевременно забелязах, че най-вече ме вълнува да наблюдавам и анализирам останалите хора около мен и процеса им на израстване в групата. Така след края на годината получих обратната си връзка от водещите психотерапевти на групата, които ми казаха, че съм подходяща за помощен Аз. (член на групата, който участва в ситуация, поставена от протагониста на психодраматичната сцена. Той влиза в различни роли на значими хора или преживявания от живота на протагониста и му дава обратна връзка, която му помага да изследва и осмисли различните аспекти на съответната роля и начина, по който тя се възприема от него.) Разбира се тогава дори нямах представа какво означава „помощен Аз“, но със сигурност знаех, че искам да разбера. Върнах се в университета и записах психология и така започна моето пътешествие. Оттогава съм постоянно в някакъв вид обучение. За мен е изключително ценно да мога да боравя с различни видове психотерапевтични методи, защото това ми позволява да съм гъвкава спрямо индивидуалността на всеки един клиент и да съм максимално полезна на тези, които имат нужда.

Как попадна в Психодраматична работилница?

Това е най-значимата среща в моя живот. Срещата между мен и Милена. Милена е едно смислено и дълбоко явление в моя живот. Аз бях все още нейна ученичка, когато тя ме научи на базови терапевтични умения и благодарение на нея вникнах в дълбочина в метода на психодрамата и видях как той може да лекува. Впоследствие тя ме покани, още докато учех, да работя със стажанти, да правя семинари и да помагам в процеса по създаването на различни проекти. Това започна преди около 8 години и оттогава процесът на генериране на идеи работи без прекъсване. За мен Психодраматична работилница е стандарт за качество в психотерапията в България, тук сме събрани само отдадени хора и аз искрено вярвам в начина, по който работим.

Живот на килограм през твоите очи?

Живот на килограм се роди като име в един горещ ден, на една маса, между стотици компютри. Сега ще ти разкажа как. Беше лято, а аз работех в един кол-център. (Процесът да се издържаш от психотерапия е много дълъг). Спомням си как, с лист и химикалка, между обажданията, умувах различни имена за бъдещия проект. Все още си пазя листчето с потенциалните заглавия и все още се чудя как не бях санкционирана за това своеволие, тъй като нямаш право да правиш каквото и да е нещо, което не е свързано с работата ти на кол оператор. Името се роди така, а пък идеята беше на Милена. След като името вече беше на лице следваше да запознаем училищата с проекта и да се договорим с тях. Тогава, все още работейки в кол центъра, трябваше да моля да ме пускат от работа, за да мога да ходя из училищата и да представям „Живот на килограм“. За щастие моите преки ръководители вярваха в потенциала на проекта, за което съм им благодарна, и така успях успешно да представя инициативата в първите 5 училища, които прегърнаха идеята. След което стартирахме „Живот на килограм“.  

Как би описала екипа на Живот на килограм?

Нашият екип се състои преди всичко от човеци. Човеци, които вярват в доброто, които са водени от любовта към другия и които са приели за своя ценност и призвание да помагат. Асоциацията, която ми хрумва е „огън“ – съзидателна стихия. Огън, защото умеем да топлим, да даваме уют (надявам се) и да сме онази искра, която да свети по пътя на хората, така че да намерят мястото, до което искат да стигнат.

Коя е Любомира извън стените на терапевтичния кабинет?

Извън тези стени съзнателно инвестирам време, любов и внимание в хората, които обичам. Ако ме беше попитала този въпрос преди няколко години, сигурно щях да ти кажа, че приоритизирам работата си пред личния живот. Вече обаче не е така. Това не означава, че омаловажавам работата си, напротив. Времето прекарано с любимия човек и с близките ми ми дава невероятен стимул и заряд, така че след това аз мога да летя, мога и да се приземявам, мога да вървя, мога и да плувам, ако трябва. Тоест мога да се справя с всичко! Старaя се също така да отделям качествено време за себе си. Занимавам се активно с йога вече от 4 години и мога да кажа, че тя е станала неизменна част от мен. Обичам да танцувам и постоянно има някое събитие на хоризонта, което чакам с изгарящо нетърпение – дали ще е балет, театрална постановка, опера или концерт. Специална роля в моя живот играе писането. Обещала съм си, че един ден, когато събера достатъчно решителност, ще издам своя стихосбирка.