Димитър Ганчев

Детски психолог, клиничен психолог, психодрама обучител, той е част от екипа на “Психодраматична работилница”.

Как стартира твоят път в света на психологията?

След период на колебание между два свята – на биологията и езика  –  прекъснах следването си по ветеринарна медицина. Избрах, да уча психология във Велико Търново. Продължих с клинична психология в Софийски университет. По време на следването си срещнах уникални хора – колеги и приятели, които без преувеличение нося в себе си. Продължавам да вървя по този път и да имам добри срещи. Всеки човек, когото посрещам в кабинета си, идва със своята история, която се разполага между две тела, присъстващи живо в пространството. Езикът е единственото, което може да ги свърже и това го прави важен по много особен начин в психотерапевтичната работа. Всеки от нас идва от различна субективна реалност, ползва езика по различен начин. Затова се старая да не знам за човека, а да искам да науча от него, за да мога да го придружа в един път, който не е лесен и за двама ни, но можем да поставим на него с достойнство вярата и надеждата си – човещината си – и да търсим възможностите. Има хоризонт в това. 

Как попадна в Психодраматична работилница?

Работата ми в училище като училищен психолог ме подбуди да търся психотерапевтичните опори в консултирането. Последваха семинари, курсове – още нямах представа какво всъщност е психотерапията. Така стигнах до групата за личен опит, която премина в обучение за психодрама терапевти. Именно тогава срещнах Милена, а по-късно и София. Интелигентност, креативност и хуманизъм, така най-кратко мога да опиша атмосферата в Психодраматична работилница – грижата за човека да бъде предложена по един дълбоко осмислен, културен начин, съхраняващ достойнството на страдащия, изключително ми импонираха. Това е една от най-вдъхновяващите срещи в живота ми.

Живот на килограм през твоите очи?

Да имаме телата си изглежда някак толкова банално и естествено, че чак може да бъде учудващо, че някой  поставя това отношение на фокус, ала всъщност това не е никак лесно. Тялото е много особена тема в юношеството – промените в това тяло не зависят съвсем от нас самите, сякаш то е станало капризно и не ни слуша – расте и се променя по някаква невидима, своя си програма. А очите ни са препълнени с образите на инфлуенсъри, фитнес модели, онагледени орто-мантри за правилно и неправилно. Често, в този период, телата ни стават разменна монета във взаимоотношенията ни с другите и търсенето на отговорите на въпросите кои сме ние и кои са значимите ни други, как да се разположим спрямо тях. Мога да сравня превенцията по значимост единствено с ваксината –  тя ни подготвя за трудното, за да преминем през него по-леко.

Как би описала екипа на Живот на килограм?

Динамичен, интелигентен, изключително креативен екип от отдадени на професията си хора, с човещина и хъс в душата да живеят не само за себе си. Всеки от колегите ми има своя собствен широк хоризонт в света и интересни лични проекти извън психотерапията. Този екип е имане в един много духовен смисъл.

Кой е Димитър извън стените на терапевтичния кабинет?

Балансирам между динамичност и съзерцателност – със своите въпроси, на много от които няма да намеря отговори, аз съм човешко същество, като всеки друг човек. Щастлив съм, че по-голямата част от това търсене мога да споделям  със съпругата си. Отдадени родители сме на двете си деца. Растем с тях, преоткриваме се един друг в света. Рисуването и книгите са другите простори, в които продължавам да задавам своите въпроси. Музиката, водата и плуването са моят начин да поставям паузи – да помълча в себе си.