Тревожност при децата

Понякога нашите деца се тревожат повече, отколкото можем да разберем. Най-често това се случва, когато трябва да останат без нас – в детската градина, училище, на гости или дори за малко у баба. За тях това не е просто раздяла, а усещане, че ги изоставяме. Разпознаваме тези моменти, когато:

• детето се вкопчва в нас и не иска да пусне ръката ни;
• плаче, когато види, че се приготвяме да излизаме;
• заспива трудно, защото се тревожи какво ще се случи на следващия ден;
• казва, че го боли коремчето и главата, без да е болно.

Тогава се чудим: „Защо е толкова чувствително, защо реагира така силно?“ Но тревожността не е каприз или лигавене. Тя е начин детето да каже: „Страх ме е да остана без теб, защото не знам дали ще се върнеш!“

Малките деца нямат изградено усещане за време като нас. За тях „по-късно“ често означава „никога“. Те не могат да си представят, че след няколко часа пак ще сме там, дори да ги уверяваме, че това ще е така. Така се ражда тревожността от отделяне – не като болест, а като опит да задържат връзката с нас, когато все още не могат да я носят в себе си. 

Детето ни може да изпитва тревожност и заради срама. Гледа, че другите деца играят, иска да тича и да се смее с тях, но не знае как да се „приближи“. Все още няма механизмите, с които да преодолее свенливостта си, и този срам се превръща в страх и тревожност. Колкото и да му се иска да е част от играта, то ще предпочете да остане вкъщи или да стои настрана. Това също е тревожност. Детето усеща, че не успява да се включи в играта като другите, но не може да обясни какво изпитва. 

Как можем да помогнем? 

 – назовете чувството: „Знам, че ти е трудно, когато се разделяме.“;

 – бъдете предвидими: „Ще дойда следобед, когато излезете навън да играете!“

 – дайте сигурност: „Ще съм наблизо и вярвам, че ще се справиш!“

Не е нужно да премахваме всички трудни ситуации. Важно е да не се плашим от страха на детето и да му показваме, че светът може да е безопасен, дори когато нас ни няма за малко. 

Ако тревожността пречи на ежедневието – детето отказва да ходи на детска градина, не спи спокойно или избягва другите деца, добре е да потърсим специалист, който да ни помогне да разберем какво стои зад този страх и как да върнем усещането за сигурност.

Photo @Unsplash