София Фердинандова

София Фердинанова

София е от рядко срещаните хора, които притежават способността да те предразположат да им споделиш всичко за себе си още в първия миг от запознанството ви.

Съдружник в организацията “Психодраматична работилница”, училищен психолог с над 10 годишен опит, психотерапевт, супервизор и обучител в метода психодрама. Един от създателите на Живот на килограм.
Вижте София Фердинандова по БНТ и в Ресонанс, заедно с Миглена Буркутоглу, по Евроком.

Как стартира твоят път в света на психологията?

Още в гимназията бях приятел с думите много повече, отколкото с числата, така че предпочитах хуманитарните науки. Винаги съм се интересувала от хората и техния вътрешен свят –  преживявания, мислене, творчество, личност, развитие. Избирайки професия, особено важно ми беше и тя да ми носи усещане за истински смисъл и полезност. Всичко това ме доведе някак естествено до психологията, а след това и до психотерапията. Разбира се, в началото едва ли съм си давала сметка колко усилия, работа със собствената личност и обучение са необходими, за да станеш терапевт, нито колко трудна и енергоемка е тази професия. Но си струва, защото да придружаваш някого с разбиране, зачитане и подкрепа в емоционалната му болка, да му помагаш в търсенето на по-добро себепознаване, справяне с трудностите и по-пълноценно живеене, за мен е една от най-смислените професионални реализации, които мога да си представя и съм щастлива, че съм я избрала. Бих направила същия избор и сега, след толкова години работа.

Кога се запозна с Милена и как се роди идеята за Психодраматична работилница?

С Милена ни срещна студентството в Софийския университет, но се сближихме истински по време на магистратурата „Клинична психология“, когато се включихме в група за личен опит чрез  психодрама. Оттогава датира и любовта ни към този психотерапевтичен метод и невероятните му възможности и в групов, и в индивидуален формат. След още няколко години на обучение в и извън университета, когато вече придобихме правоспособност за терапевти, после и за обучители, с Милена създадохме „Психодраматична работилница“. Всъщност двете работим в екип почти 20 години. За мен Миленка е много повече от бизнес партньор и колега. Тя е специален приятел, съмишленик, коректив, подкрепа, вдъхновение и истината е, че именно в нашата заедност с всичките й различия и допълвания се крие силата ни, и в крайна сметка израстването ни като професионалисти и хора. Простичко казано, Миленка е моят човек.

Живот на килограм, вашият благотворителен проект, през твоите очи?

През последните години в терапевтичната си работа забелязахме направо епидемично нарастване на случаите на хранителни разстройства, както и на такива с друга заявка, но с някакъв придружаващ проблем в поведението на хранене – период на емоционално хранене, гладуване или преяждане и т.н. Започнахме да мислим какво можем да направим по въпроса и отговорът дойде логично – превенция. Така преди три години се роди „Живот на килограм“ – нашата тримодулна програма за превенция на хранителни разстройства сред учениците от 12 до 18 г. в училищата. Избрахме да работим с тийнейджърите, защото именно в тази възраст с всичките й специфики и предизвикателства, рискът от формиране и постепенно развиване на ХР е най-голям. Вложихме изключително много мисъл и енергия в процеса, искахме да го направим максимално увлекателен и интерактивен за учениците, така че те да разберат самия механизъм на случване на хранителните разстройства и възможните причини за тях. Със сигурност искахме да избегнем провокирането на страх или пък на скука. Обратната връзка ни показа, че успяваме.

Коя е София извън стените на терапевтичния кабинет?

Обичам да общувам с интересни хора, които имат история, дълбочина и съдържание, въпроси и посоки… В това отношение опитвам да си „угаждам“ с повече пълноценни и смислени за мен човешки присъствия. Едновременно с това особено ценя моментите на тишина и времето насаме със себе си. Не мога да живея без книгите и музиката, без приятелите, без любопитството и самоиронията. Обичам да намирам шарени и честни думи за това, което ме вълнува и да ги подреждам в рими.