Милена Ташкова

Ако съществува човек, който вдъхва респект, но и завладяващо те чувство на спокойствие и вътрешен мир, то това е Милена. Клиничен психолог, директор на “Психодраматична работилница”, психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама.

Вижте Милена Ташкова пред Капитал Кариери, Българско национално радио.

Как стартира твоят път в света на психологията?

Първото висше образование, което имам е философия. Въпреки, че изисква дълбочина на мислене и постоянен анализ, това, което ми липсваше беше субективният прочит и поглед. По това време бях силно повлияна от моя кръстник, който беше психиатър и ми разказваше често за красотата на психичния свят. Аз смятам, че няма нищо по-изящно от човешката душа. Така, в един момент, паралелно с философията, започнах да следвам и психология. Тя се оказа нещо, с което искрено исках, и продължавам да искам да се занимавам и до днес. Голямо богатство са човешки светове, от които всекидневно ставам част. Понякога естествено е много натоварващо. Ние не сме просто слушатели, а ставаме част от живота на пациента и служим за негово огледало, върху което той прави своите проекции. След което ние интерпретираме това, коментираме го и анализираме. Всъщност ситуацията, която се създава между клиента и терапевта е умален модел на интеракциите, в които той влиза във всекидневния живот. Целият този процес е винаги безкрайно интересен.

Със Софи се познаваме от над 20 години и почти от толкова работим заедно — събра ни общия ни интерес към метода психодрама. Ние сме много добър тандем по отношение на всякакви идеи, настоящи и бъдещи проекти. Във времето сме се сработили до такава степен, че едната знае какво мисли другата. 

Защо методът психодрама?

Въпреки че това не е единственият начин, по който работя, психодрамата е моят любим и предпочитан метод на терапия. Първо, защото е действен метод. Поставяйки трудностите и казусите на даден пациент на сцена, той става и участник, и свидетел на своята история. Получава възможността да анализира и постави своите емоции и  преживявания на психодраматичната сцена и впоследствие да търси решение на своя проблем. От друга страна психодрамата е групов метод на терапия, който според мен много често е по-ефективен от индивидуалната среща с пациент. Мощта на работата в група е несравнима, тогава ние използваме процеса, който протича между всички участници и се получават винаги интересни и смислени интеракции. 

Създадохте благотворителния проект Живот на килограм, може ли да го представите през вашите очи?

От 10 години насам имахме идея и желание да реализираме проект по посока връзката между храната и емоциите. Истината е, че темата за хранителните разстройства беше пренебрегвана дълго време в България. Не се говореше за това, а беше очевидно, че е от изключително значение. Още съвсем в началото, когато със София работехме като училищни психолози, един от най-често срещаните проблеми сред учениците беше свързан именно с килограмите. Така в един момент настъпи подходящ миг за действие, когато започнахме да забелязваме в практиката си все по-често случаи на различни видове хранителни разстройства. На този етап вече бяхме убедени, че има нужда от подобна инициатива и след дълго планиране решихме да създадем превантивна програма за борба с хранителните разстройства. Така стартирахме Живот на килограм. За щастие проектът получи невероятен отзвук и започнаха да ни търсят и канят училища от различни градове, до такава степен, че ние не можем да откликнем на всички, тъй като нямаме физическото време и ресурси да пътуваме, тъй като проектът е напълно безвъзмезден. 

Коя е Милена извън стените на терапевтичния кабинет?

Аз на първо място съм малко по-тревожна майка, отколкото трябва да бъда, но пък съм доволна майка. Може би не съм най-старателната домакиня, защото нямам много време за това, но пък съм обичаща съпруга. Имам щастието да съм удовлетворена в личния си живот и да споделям еднакви интереси и хобита със своя съпруг. Аз искрено вярвам, че любовта е възможна въпреки всичко. Според мен е много важно, когато човек се занимава с професия, каквато е психотерапията, да може да се справя успешно в личен план. Например не мога да съм фамилен терапевт, а пък собственото ми семейство да не е окей или да работя с взаимоотношения и самооценка, а пък собствената ми такава да е неправилна. 

Със сигурност винаги има нещо, от което човек да е недоволен, но аз в момента се опитвам да се сетя за такова и не успявам! Единственото нещо е, че нямам достатъчно време, за да се наслаждавам на това, което имам в личен план, но това е съзнателен избор и аз заставам зад него.