Високите стандарти в обществото и как ние ги отразяваме?

who am i

Измервам себе си в глупави и незначителни неща, които обаче за мен по някаква причина са всичко. Игра на числа бих казала. Оценки, килограми, калории и отново. Приливи и отливи. Чувствам се добре, а в следващия момент съм на ръба. А когато си мисля, че всичко е наред, този малък глас, който ми говори какъв би трябвало да е животът ми и как не заслужавам да живея, винаги е там и ме тормози. Никакъв сън или твърде много такъв. Усилия на макс или 3 дена лежане. Тренировки и глад. Винаги в една от двете крайности, това бях аз, това съм аз. А можe би не съм?

Аз купчина от унищожителни изисквания и числа ли представлявам? 

На какъв принцип си взаимодействат различните фактори и елементи в обществото? Елементи са например хората, фактори са положението, в което живеят, светоусещането, преживяванията им. Всичко, което се случва в това общество, малко или много има влияние. Дали върху малка група хора или милиони такива. Взаимодействията в обществото много ми приличат на природното явление топлообмен. Странно сравнение, но само на пръв поглед. Повечето хора може би знаят как работи топлообменът но нека обясня накратко. Когато доближим горещ предмет до ледено студените обменят топлина и съответно влияят един на  друг. Допреди секунди топлият предмет вече не е толкова топъл и обратното. Топлите частици, които в природата се движат много бързо, се удрят в бавните студени частици и съответно си влияят. Едните се забързват, а другите забавят и  топлината се предава.

В обществото човек или група хора предават вижданията си по определени теми и своя възглед.

Хората се променят и когато попаднат в определена среда е доста лесно да им бъдат вменени различни идеи за света, личния им живот и тях самите. Това става по различни начини – от разговор с познат, до публикации в световни медии. Днешните начини за разпространение на информация са много и с големи възможности. Това от една страна е много хубаво, но от друга е начин за пренос на нереалистични стандарти. Определено не е много приятно да си отвориш инстаграма и да видиш всички тези фалшиви хора, с фалшиви усмивки, живеещи техния фалшив живот и да си кажеш  „ах колко перфектно изглежда, защо не живея така, защо не изглеждам така, защо нямам толкова пари“ и да се чувстваш зле.

Това, което виждаме там, далеч не е истината и ние го знаем много добре.

Нима не сме били свидетели как хора в модната индустрия, точно така, моделите, на които така искаме да подражаваме (същите хора с фалшиви усмивки от предното изречение), стават жертва на именно тези стандарти. 

Случаите на модели, загинали от анорексия, са хиляди. Стандартите работят срещу нас самите в много отношения – колко килограма трябва да сме, как акнето, стриите и целулита не са нещо естествено, че ако не сме пълни отличници няма да успеем и така нататък. Може би ви звучат като общи приказки.

А може и да сме толкова приспособени към тези стандарти, че да ни се струват нормални. 

Нека обърнем внимание обаче на това как цялата тази, бих казала, абсурдна реалност, се отразява на нас самите, нашите действия и самооценка. Не мога да говоря за останалите, но за себе си ще кажа, че когато влязох ,,света на големите,, , а именно, в гимназията, стандартите и високите очаквания към самата мен ме заляха внезапно и неочаквано.

Винаги съм била амбициозно дете. Правех всичко на първо място за мен самата.

В рамките на няколко месеца в гимназията започнах да робувам на чуждите мнение и изисквания. Не се разпознавах, когато се погледнех в огледалото. Къде е малкото борбено момиче с голяма воля? Пред мен стоеше само човек, чиито действия се диктуват от някой друг. Защо мечтите ти изчезнаха? Защо изгуби себе си? Малко по малко мотивацията ми да третирам себе си като живо същество изчезнаха, а след това и желанието ми да поддържам живота на въпросното същество. Не, не обвинявам другите или стандартите в обществото. А може би ги? Никога до сега не се бях виждала по твърде лош начин. Винаги съм била пълничкото дете с отличните оценки. Дебела зубър, както искате ме наречете, но се чувствах добре, докато цифрите не започнаха да слизат надолу.

Може да звучи много апокалиптично, но това промени живота ми завинаги. Оценките падаха и се качваха. 

Тези унищожителни широко разпространени изисквания могат да засягат всичко в нас. От външен вид до неща, отнасящи се до най-съкровената ни и уязвима същност. Дори не се усещаме как сме толкова погълнати от тази реалност, че това, което изискваме сами от себе си бавно ни убива. Обществото и времената, в които живеем ни диктуват тези критерии, по които се оценяваме и в един момент ние самите ставаме техния източник, докато не се изгубим в тях. А вие кои сте всъщност?