МОЕТО ГНЕВНО ДЕТЕ И КАК ДА ГО РАЗБЕРА?

„Зори, измий си зъбите. Време е за лягане.“

Мълчание. Или едно провлачено „Добре…“, след което остава залепена за дивана.

„Зори, минаха десет минути, откакто ти казах. Утре си на училище и трябва да се наспиш.“

„Ох, не ми пука… Остави ме на мира.“

„Няма да ми говориш така! Няма да гледаш телевизия тогава. Ставай от дивана!“

Този разговор – или някоя негова разновидност – се случва в много домове. Вечер. С натрупаната умора, с малкото останало търпение, с усещането, че сме вложили всичко, а от отсрещната страна идва само съпротива. И често след това идва и въпросът: „Какво не правя както трябва?“ Или: „Защо моето дете не му слуша?“

Децата трудно преминават от желаното към задължителното. Не могат да приемат, че времето им за удоволствие е свършило. Не могат да се справят с раздразнението, че някой им налага какво да правят. Не могат да изразят с думи: „Сега ми е хубаво, не искам да спирам.“

И когато тези вътрешни „не мога“ се натрупат, резултатът е гневен „няма“ или мълчаливо неподчинение.

Детето не разполага с достатъчно самоконтрол и гъвкавост, за да премине плавно от едно състояние в друго. И ако ние като родители отговорим със сила, започва война.

Истината е, че много деца реагират така. Не защото са разглезени или невъзпитани, а защото в тези мигове не умеят да се справят със себе си. Те чуват какво им казвате. Вътрешно може би дори се съгласяват. Но преминаването от „знам какво трябва“ към „ще го направя“ се оказва труден преход. За някои – почти невъзможен, ако не получат нужната подкрепа.

Много от бурните реакции на децата не са знак за инат, а за безсилие. Неспособност да се пренастроят, да се откажат от нещо любимо, да преглътнат разочарованието, че някой друг решава вместо тях. Гневът идва, когато не могат да изразят с думи какво им е трудно. Когато задачата, макар и проста за възрастния, изглежда объркваща или досадна. И когато няма достатъчно вътрешен ресурс да овладеят емоцията.

Понякога ни помага да си запишем – без преценка, без тълкуване – кои са конкретните моменти, в които детето ни избухва или се затваря. Може би има трудности със смяната на дейности – когато трябва да остави екрана и да седне да чете. Може би не може да изчака реда си, когато иска да каже нещо. Или трудно споделя играчките си. А може би просто се изморява бързо от натоварването и емоциите в детската градина или училище, и вечер няма сили да е „сговорчиво“.

Когато започнем да гледаме на тези реакции не като на провал, а като на послания, постепенно влизаме в нов тип контакт с детето си. Разговаряме заедно не само за това „какво трябва“, но и за това „как го усещаш“. И ако има конфликт, го преживяваме заедно – не като битка, а като опит да останем един до друг, дори когато не е лесно.

Ако гневните изблици са твърде чести и напрегнати – не се обвинявайте. Понякога просто е нужно допълнително пространство, в което детето да преживее себе си извън познатите роли вкъщи. Да играе, да наблюдава, да опитва други начини за справяне. Да бъде чуто и видяно – не през думи като „проблемно“ или „трудно“, а през истинските му затруднения.

Психодраматичните групи на „Психодраматична работилница“ са създадени именно за деца, които се учат да се справят с емоциите си. Там, чрез игра и преживяване, те опознават границите, реакциите си, желанията си. Срещат се с други деца, които също се учат. И в тази защитена среда гневът не се потиска, а се превежда – от език на буря в език на разбиране.

Групите започват от 7 октомври и са подходящи за деца от 5 до 14+ години. Ако усещате, че детето ви има нужда от такова място – пишете ни. Не защото сте опитали всичко. А защото има и други начини, които може да се окажат по-подходящи за него. И за вас.