Ролята на майката за изграждане на отношението със самите нас e много важна и всички знаем това. Но по какъв точно начин? Ще разкажем повече.
Майката е тази, която ни научава как да даваме любов.
Любов в широкия смисъл. Любов не само към другите, а и към нас самите. Бащата ни учи как да получаваме любов.
Когато един човек не получава любов през първите месеци от своето раждане, се получава първична рана. Това обикновено са осиновените деца – травма от изоставянето се помни, дори и детето да е било много малко. На някакво ниво от съзнанието
остават такива травми за цял живот,
дори и детето да не знае, че е било осиновено.
В началото на 20 век, когато е първата голяма вълна на интерес към човешката психика, са правени изследвания с деца от домове. Знаете, че след Първата световна война Европа е не само в руини — но и много деца остават сираци. Психолозите и педагозите обръщат голямо внимание на израстването без родители. 1/3 от децата загиват не поради недохранване или грижи, а поради липса на внимание.
Затова е важно да помним, че
изградената сигурна връзка с майката
в първите месеца от нашия живот в по-късен период, като възрастни, при кризисна ситуация ни успокоява, дава ни кураж.
Има разлика в изграждането и отношението между момчетата и момичетата към майката:
- При момчета – майката е първата жена, която обича. Формират отношението си на базата на този модел, който е имал. Често пъти може да е и антимодел, който обаче се следва и води до разруха в личния живот. По-смелите могат да потърсят психологическа помощ за преодоляване на тези проблеми. При неглижираща майка например момчето развива склонност към мимолетни връзки.
- Момичета – при тях е определящо какво мисли майката. Много е важно майката да предаде идеята за себеуважението и да вярва в себе си. В зависимост от това как е протекла тази връзка, момичето може да е възприеме като образец за следване или да и се противопостави.
Има един аспект в майчинството, който е лесно да бъде прекрачен. Този между грижата и прекалената загриженост.
Майката е част от детето, те са като скачени съдове
в случаите, в които тя е свръхзагрижена. Майка с нарцистично личностно разстройство също може да създаде разрушителни отношения с детето си. Основното при „нарцисизма“ е , че нарциса не може да възприеме другите, не ги възприема като Субект, а като Обект и ругият трудно бива видян като личност със собствени нужди и възприятия и собствен път. От там произлизат трудностите при общуването.
Често пъти връзката майка — дете е и в основата на хранителните разстройства. Има случаи, в които майката е с хранително разстройство и детето изпитва чувство за вина, ако се откъсне от нея и има собствен живот. Има много близка между зависимостта към субстанции и зависимостта към храна. Храната е вид наркотик. Психологическите механизми са еднакви при всички зависимости – храна, субстанции, алкохол и др. Затова и хранителните разстройства са много трудно лечими. Зависимостите довеждат и до летален изход, най-често е при анорексията.
Особено чести са случаите на проблеми с храненето в два конкретни вида отношения: твърде близка и дистантна.
- При твърде близката не можем да се разграничим и се губим в тази връзка, в нея може да се потъне. Хората, израснали в такава връзка, трудно създават връзки с партньорите си. Единственото нещо, което може да се направи, е да се осъзнае каква точно е тази връзка с майката. Осъзнавайки го ние можем да поставим граници. Имаме право на свой живот, на наши нужди. Поставянето на граници е често срещана терапия.
- 2. При дистантна връзка децата буквално искат да избягат. Нямат спомени от своята майка, съществува едно зацикляне. Не съществуват човешки топли спомени за които може да разказва.
Въпреки че бащата не е засегнат в този текст, той също е важен за здравото протичане на връзките в семейството.
При хранителните разстройства човек води вътрешни битки със своите вътрешни родители, резултат на това, че нуждите на детето не са били удовлетворени или ако родителят не е правил разлика между своите желания и тези на детето. Тогава в по-зряла възраст детето започва да се бори с вътрешния си родител и стига до автоагресия — каквото в същността си е хранителното разстройство. То е тежка битка между контрола и абсолютната безконтролност. Тя е много драматична. Сякаш този човек си казва “след като не може да има недостижима перфектност, то ще бъда едно голямо истинско нищо”. Човек се лашка от единия до другия. Това е болезнено и се провокира истинско страдание.
Например, когато има устойчив модел на преяждане, с храната се опитваме да получим преживяване, да наваксаме емоционалната храна и да получим любов, признателност, внимание, да бъдем чути. Опитваме се да запълним емоционална празнина чрез храната.
Често ни задават въпроси като Може ли в една по-късна възраст да се поправят тези отношения? Има ли как връзките на човека да се коригират след специализирана намеса и терапия? Човек трудно може да бъде поправен, основата е да започне да осъзнава и саморефлектира. Да си отговори на въпроса върши ли му работа или не тази връзка с вътрешния родител, която е наследил от биологичния си родител. Ще има ли ползи или не. Тук се намесва психотерапията, която е много силен инструмент. Чрез нея могат да се случи истинската промяна.
Подобряване отношенията с майката.
Когато човек осъзнае каква е връзката с нашата майка, той намира начин и да я подобри. Важно е да можем да приложим в живота осмислянето и осъзнаването. Разбира се, не винаги оздравяването на контакта ще се осъществи, но може да се направят опити и да се изкажат неща, които ни е било трудно да ги изкажем. Да се поставят на обсъждане, ако и насрещната страна е съгласна. Тези разговори могат да имат животопроменяща роля.
И все пак, ако само детето се опитва да постави граници, хубаво е да помним, че заради някого можем да направим много неща, но вместо някого не можем да направим нищо. Трудно е за възприемане, но е факт — човекът, който можем да променим, е нас самите. Отговорни сме за нашите постъпки и трябва да работим за постигане на собствения си вътрешен мир, ако е възможно.
Проблемите с майката ще влияят ли на отношенията със собствените ни деца, но и в този случай ма какво да се направи. Това се преодолява с много работа с нашия вътрешен родител и формиране на нов, градивен и здравословен за нас модел. Ще има моменти в който се преодолява, а други в които ще има усещането че се проваля. Трудно е, но не невъзможно.
