„Къде живеят добрите думи“ разказва за любовта, която се появява дълго преди да се родим и остава с нас по време на целия ни земен път. Силно препоръчваме епизода на всяко семейство, което очаква да посрещне ново сестриче или братче. Чуйте историята, написана и разказана от психолога Димитър Ганчев.
Въртеше се ту на едната, ту на другата страна. Опита се по корем, ала гъделът на една мисъл не спираше да го закача: „Къде живеят добрите думи?“. Дори не се замисли за причините да си задава този въпрос. Появи се навярно заедно с пеенето на щурците, нахлуло направо през прозореца на детската му стая. Въпросът беше толкова естествен, и някак топъл, мек и пъстър, пъстър, та чак шарен и дори многоцветен, леко накиселяваше към средата, ала след това ставаше сладък като черешите на двора. В този въпрос имаше нещо от мекотата на ръцете на майка му, напомняща по особен начин за облаците сред топлото синьо небе; въпросът беше висок като раменете на баща му и черешовите клони, отрупани с червено-черен плод… Един щурец съвсем наблизо изсвири с оглушителна сила: „Къде живеят добрите думи?“
Възглавницата му беше мокра от потта. Избута я на пода и изморен се отпусна върху чаршафите. Лятната топлина и жуженето на въпроса в главата му не го оставяха на мира. За миг си помисли, че щурчето се е вмъкнало в главата му и сега неуморно изнася от там своя среднощен концерт. Към първата мисъл се отпусна и друга – от месец вече беше официално батко. В началото не беше много сигурен какво е това. Надничаше любопитно през ръба на кошарата към малкото вързопче вътре, което шаваше някак смешно и ту пискаше, ту тихичко сумтеше. След това майка му казваше, че ще се хранят и той трябва да излезе. От шегите между родителите си подразбра, че бебетата ги кърмят. Той също е бил кърмен, обясни майка му. Захласваше се, когато видеше родителите си да се милват и прегръщат. След това му се искаше да бъде в онова топло, меко и безопасно помежду им и с едно сладостно сърдене ги разбутваше, за да се намести там. Те се смееха, а ръцете им бяха топли върху лицето му.
Вечерта баща му постави по една свещ пред всеки. Пред майка му имаше две свещи. Майка му започна да разказва приказка след вечеря. „Имало едно време един мъж и една жена. Те се срещнали на излет в планината. Били весела компания. Имало много сняг. Останали 2-3 дни в една хижа. Цяла вечер пели, танцували. Някой свирел на китара. Имало много смях, а в камината горял голям огън който осветявал всичко наоколо и карал сенките да танцуват по стените. Когато погледите на мъжа и жената се срещнели, започвали да се смеят по-силно, а очите им заблестявали“ Баща му се усмихна, смигна и двамата с майка му запалиха своите свещи. „Влюбили се. – Продължи майка му. – След време се оженили. Обичали се толкова много, че им се приискало да имат още повече любов в дома си. Тогава те си родили едно момченце.“
Родителите му доближиха свещите си до неговата и я запалиха. „Така те имали повече любов вкъщи. – Каза баща му. – Вместо две пламъчета имали три. Всяко пламъче давало още повече любов. Ала от това пламъчетата на мъжа и жената не намалели, те станали още по големи и горяли с по-ярък огън. Любовта им се увеличила.“
Думите на родителите му се стичаха вътре в него и се събираха в някаква малка, светла кухина, която грееше в гърдите му. Главата му леко се замая и усети цялото си тяло някак олекнало. За момент си помисли, че ще полети. Свещите потрепваха с пламъците си и сенките им по стените отвръщаха с леко поклащане.
Майка му го докосна по ръката, сякаш да провери дали държи здраво своята свещ. „Тогава мъжът и жената се заобичали още повече. Тяхното момченце ги карало да се обикнат много по-силно. Така те си казали, че най-хубавото нещо на света за тях е в дома им да има много любов и те да я увеличават и пазят. “ Баща му хвана майка му за ръка и продължи. „Двамата решили, че искат още едно детенце.“ Родителите му казаха да вземе свещта си и да я протегне към четвъртата, най-малка свещ. Трите ръце я запалиха. Майка му го притегли към себе си, целуна го по главата и му каза, че без неговата любов това не би било възможно. Очите ѝ проблясваха по много особен начин. Беше особено красива и приличаше на онези женски лица върху иконите в църквите.
Докато майка му и баща му разтребваха масата, той се спря до кошчето, надникна вътре и усети как онази малка, светла кухина в гърдите му се затопля. „Ще пазя твоето пламъче.“ – прошепна тихо на сестричката си и с треперещи пръсти докосна лицето ѝ. Сега вече знаеше какво е да си батко.