Храна и връзки

 

“Сладкишчето ми…”, “Прасковката ми…”, “Ох, сладурче, ще те изям!”,

звучи ли ви познато? Едва ли мислите за хладилника, за близката сладкарница или за кварталния магазин “Плод и зеленчук”, нали така. По-скоро си мислите за връзки, че някой Ви харесва, желае, избира, може би Той Ви обича, може би Тя Ви обича… Става вкусно, но по различен начин.

Как Той и Тя стават ние. Как се “сготвя” партньорство. Ако приемем, че кулинарията е изкуство, че една гозба може да е като скулптурата “Мислителят” на Огюст Роден, като картините на Салвадор Дали – “Любовна игра” или “Великият мастурбатор”, или като литературното произведение “Балада за Георг Хених” на Виктор Пасков.

Тогава да приемем, че връзките и партньорските отношения са изкуство.

Защото те са именно такива. Ако си помислите, че не сте гениални, че не сте талантливи, няма да бързаме да ви успокояваме, а ще оставим леко да ви приседне. Все пак, партньорството се случва на смелите, на всички останали се случват манджи от рода на “яж и бегай”.

Ако имате тенджера от баба Ви и си търсите похлупак или си харесвате дупето и си търсите гащи… Тогава най-вероятно ще откриете нещо от алпака или нещо от памук…и то при сравнително добро стечение на обстоятелствата. Каквото можете да дадете, такова ще получите. Ако давате сливи за смет, е Ваше право, но запитвали ли сте се защо го правите?

Как гледате на себе си:

като на цял плод, който заслужава друг цял плод, като на половинка, която заслужава друга половинка? Като на парче, което си търси друго парче? Това, което търсите, търси Вас.

Може би отново ще Ви приседне, но идеята за двете еднакви черешки на клонче няма необходимите хранителни качества, за да даде живот на едно партньорство във времето. Само в началото Тя и Той “готвят” на база еднаквости – тя обича разходки в планината, той също, той не гледа телевизия, тя също и двамата обичат суши, и двамата си задават въпроси за смисъла на живота, и двамата отстояват справедливостта, и двамата харесват вицове за тенекеджии, и т.н.

За да се създаде „истинска гозба“ са необходими качествени продукти, както и

допускането на смелите комбинации,

различните вкусове и нужди, само тогава може да се създаде произведение на изкуството. Но там някъде, също така, опитвайки “истинската гозба”, осъзнаваме, че и самите продукти са развили своите вкусови качества, ставайки по-добри, отколкото в началото. По същия начин и

в истинската връзка – тя има нужда от своята йога практика,

докато той има нужда да прави домашен кефир, той предпочита да говори по сериозните теми през хумора, а това нея понякога я разстройва и има нужда от прегръдка, той обича да планира, докато тя предпочита спонтанността, той пази вещите, докато тя по-често ги чупи и т.н.

Всеки един от двамата участва с личността си,

с потребностите си, с желанията, с годностите и дефицитите си, привнасяйки в цялото своите уникални ароматни нотки, като в процеса засилва своите качества, преработва собствените си страхове и увеличава срока си на годност.

Именно този хранителен профил може да гарантира, че

апетитът във връзката идва с яденето.

Вкусно и полезно, заздравява имунитета на отношенията и създава предпоставка за по-лесно справяне с неизбежните кризи.

Партньорството е революция срещу егото и еволюция на Душата. А, това вече може да бъде храна за цялото човечество.

Творете заедно… с Любов <3